30. Но Бог Го възкреси от мъртвите.
31. В продължение на много дни Той се явяваше на онези, които бяха тръгнали с Него от Галилея за Йерусалим и които сега са Негови свидетели пред народа.
32. И ние ви благовестим сега, че обещанието, дадено на предците,
33. Бог изпълни спрямо нас, техните деца, като възкреси Иисус, както е писано и във втория псалом: „Ти си Мой Син. Аз днес Те родих.“
34. А това, че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща вече към тление, посочва с думите: „Ще ви дам светите и непреходни дарове, обещани на Давид.“
35. Затова и на друго място казва: „Няма да допуснеш осветеният от Тебе да изпита тление.“
36. Защото Давид, след като служи на своя род, почина по Божия воля, погребан бе до предците си и изпита тление.
37. Но Онзи, Когото Бог възкреси, тление не изпита.
38. И тъй, знайте, братя, че чрез Него ви се възвестява прошка на греховете.
39. И всеки вярващ получава оправдаване чрез Него за всичко, за каквото вие не сте могли да получите оправдаване чрез Мойсеевия закон.
40. Пазете се обаче да не се случи с вас казаното в Пророците:
41. „Погледнете, високомерни, чудете се и изчезнете! Защото такова дело върша Аз във ваши дни, за което не бихте повярвали, ако някой ви разкаже“.“
42. На излизане от юдейската синагога езичниците ги молеха следващата събота отново да им говорят за тези неща.
43. А когато събранието бе разпуснато, мнозина юдеи и благочестиви прозелити тръгнаха след Павел и Варнава, които беседваха с тях и ги убеждаваха да пребъдват в Божията благодат.
44. Следващата събота почти целият град се събра да чуе Божието слово.
45. Но юдеите, като видяха множеството хора, се изпълниха със завист, възразяваха на това, което говореше Павел, и отправяха оскърбления и хули.
46. Тогава Павел и Варнава открито заявиха: „Първо на вас трябваше да бъде проповядвано Божието слово. Но понеже го отхвърляте и сами се оказвате недостойни за вечен живот, ето обръщаме се към езичниците.