25. И когато Йоан завършваше своето дело, казваше: „За кого ме смятате? Аз не съм Христос. Но ето след мене идва Онзи, на Когото не съм достоен да развържа обувките на нозете“.
26. Към вас, братя, синове на Авраамовия род, и към онези между вас, които се боят от Бога, е отправено посланието за това спасение.
27. Защото жителите на Йерусалим и техните водачи не Го познаха. Ала като Го осъдиха, те изпълниха думите на пророците, които се четат всяка събота.
28. И макар да не намериха никаква вина, заслужаваща смърт, поискаха от Пилат да Го убие.
29. А когато извършиха всичко, което бе писано за Него, снеха Го от дървото и Го положиха в гроб.
30. Но Бог Го възкреси от мъртвите.
31. В продължение на много дни Той се явяваше на онези, които бяха тръгнали с Него от Галилея за Йерусалим и които сега са Негови свидетели пред народа.
32. И ние ви благовестим сега, че обещанието, дадено на предците,
33. Бог изпълни спрямо нас, техните деца, като възкреси Иисус, както е писано и във втория псалом: „Ти си Мой Син. Аз днес Те родих.“
34. А това, че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща вече към тление, посочва с думите: „Ще ви дам светите и непреходни дарове, обещани на Давид.“
35. Затова и на друго място казва: „Няма да допуснеш осветеният от Тебе да изпита тление.“
36. Защото Давид, след като служи на своя род, почина по Божия воля, погребан бе до предците си и изпита тление.
37. Но Онзи, Когото Бог възкреси, тление не изпита.
38. И тъй, знайте, братя, че чрез Него ви се възвестява прошка на греховете.
39. И всеки вярващ получава оправдаване чрез Него за всичко, за каквото вие не сте могли да получите оправдаване чрез Мойсеевия закон.