22. А те отговориха: „Стотникът Корнилий, мъж добродетелен и богобоязлив, с добро име сред целия юдейски народ, получи от свят ангел откровение да те повика в къщата си и да послуша твоите думи.“
23. Тогава Петър ги покани вътре и ги нагости. А на другия ден стана и отиде с тях. С него заминаха и някои братя от Йопия.
24. На следващия ден те влязоха в Кесария. Корнилий ги чакаше и беше свикал своите роднини и близки приятели.
25. Когато Петър влезе, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му и му се поклони.
26. Но Петър го повдигна с думите: „Стани, и аз самият съм човек!“
27. И разговаряйки с него, влезе вътре и намери събрани много хора.
28. Тогава им рече: „Вие знаете, че не е простено на юдеин да се сближава или да влиза в дома на другоплеменник. Но на мене Бог ми показа да не смятам никой човек за скверен или нечист.
29. Затова и когато бях поканен, дойдох без възражения. Сега кажете, защо изпратихте да ме повикат?“
30. Корнилий отговори: „От четири дена досега постих, а в деветия молитвен час се молех у дома си. И ето пред мене застана един мъж в светла дреха
31. и рече: „Корнилий, твоята молитва е чута и Бог не забрави твоите добрини.
32. Затова изпрати в Йопия да повикат Симон, наричан Петър, който гостува у кожаря Симон, край морето. Той ще дойде и ще ти говори“.