1. След това видях, и ето врата отворени на небето; и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба, казваше: Възлез тук, и ще ти покажа това, което трябва да стане подире.
2. Начаса се намерих в <изстъпление чрез> Духа, и, ето, престол беше поставен на небето, и на престола седеше Един.
3. И седналият приличаше на камък яспис и сардис; <имаше> около престола и дъга, на глед като смарагд.
4. И около престола имаше двадесет и четири престола, и <видях, че> на престолите седяха двадесет и четири старци, облечени в бели дрехи, и на главите им златни корони.
5. И от престола излизаха светкавици и гласове и гърмежи. И пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове.
6. И пред престола <имаше> като стъклено море, подобно на кристал, а всред престола и около него четири живи същества, пълни с очи и отпред и отзад.
7. Първото живо същество приличаше на лъв, второто приличаше на теле, третото имаше като човешко лице, и четвъртото живо същество приличаше на летящ орел.
8. И четирите живи същества, имащи по шест крила, бяха пълни с очи изоколо и извътре; и те не престават денем и нощем да казват: Свет, свет, свет е Господ Бог Всемогъщий, Който бе и Който е, и Който ще бъде.
9. И когато живите същества принасят слава, почит и благодарение на Този, Който седи на престола и живее до вечни векове,
10. двадесетте и четири старци падат пред седящия на престола, и се кланят на Онзи, Който живее до вечни векове, и полагат короните си пред престола, казвайки:
11. Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш, слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко, и поради Твоята воля <всичко> е съществувало и е било създадено.