глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22

Старият Завет

Новият Завет

Откровение 6 Ревизиран (BG1940)

1. И видях, когато Агнето отвори един от седемте печата, и чух едно от четирите живи същества да казва като с глас от гръм: Дойди и виж!

2. И видях, и ето бял кон; и яздещият на него имаше лък; и даде му се корона и той излезе побеждаващ и да победи.

3. И когато отвори втория печат, чух второто живо същество да казва: Дойди и виж!

4. и излезе друг кон, червен; и на яздещия на него се даде да вдигне мира от земята, тъй щото <човеците> да се избият един друг; и даде му се голяма сабя.

5. И когато отвори третия печат, чух третото живо същество да казва: Дойди и виж! И видях, и ето черен кон, и яздещият на него имаше везни в ръката си.

6. И чух <нещо> като глас отсред четирите живи същества, който казваше: Един хиникс пшеница за динар, и три хиникса ечемик за динар; а дървеното масло и виното не повреждай.

7. И когато отвори четвъртия печат, чух гласа на четвъртото живо същество, което казваше: Дойди и виж!

8. И видях, и ето блед кон и името на яздещия на него беше смърт, и адът вървеше подире му; и даде им се власт над четвъртата част от земята да умъртвят с меч, с глад, с мор и със земните зверове.

9. И когато отвори петия печат, видях под олтара душите на ония, които са били заклани за Божието слово <и за свидетелството>, {В изданието от 1940 г. тези думи липсват} което опазиха.

10. И те викаха с висок глас, казвайки: До кога, Господарю свети и истинни, не ще съдиш и въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?

11. И на всеки от тях се даде по една бяла дреха; и рече им се да си почиват още малко време, докле се допълни <числото> и <на> съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях.

12. И видях, когато отвори шестия печат, че стана голям трус: слънцето почерня като козиняво вретище, и цялата луна стана като кръв;

13. небесните звезди паднаха на земята, като <когато> смоковница, разклащана от силен вятър, мята неузрелите си смокини;

14. небето биде преместено като свитък, когато се свива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си.

15. И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и <всеки> свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините;

16. и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на седящия на престола и от гнева на Агнето;

17. Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?