37. „Ти, Господи, избра този Дом, за да се почита Твоето име и да бъде той дом за гореща молитва за Твоя народ.
38. Отмъсти на този човек и на войската му и нека те погинат от меч! Спомни си техните хули и не ги оставяй живи!“
39. Никанор се оттегли от Йерусалим и се разположи на стан при Веторон. Там към него се присъедини сирийска войска.
40. А Юда с три хиляди мъже се разположи на лагер при Адас и се помоли с думите:
41. „Господи! Когато хората на царя произнасяха хули, Твоят ангел дойде и уби сто осемдесет и пет хиляди от тях.
42. Така и днес сломи тази войска пред нас, за да разберат оцелелите, че Никанор е злословил за Твоите светини, и го осъди заради злословието му.“
43. И войските влязоха в сражение на тринадесетия ден от месец адар. Войската на Никанор беше разбита и той пръв падна в битката.
44. А когато войниците му видяха, че Никанор падна, те хвърлиха оръжието си и побягнаха.
45. Израилтяните ги преследваха цял ден, от Адас чак до Газира, като тръбяха след тях с военните тръби.
46. От всички околни селища в Юдея излизаха и ги обграждаха, така че те отново се обръщаха към преследвачите си и всички паднаха от меч; нито един не се спаси от тях.
47. Юдеите взеха оръжието им и плячка, отсякоха главата на Никанор и дясната му ръка, която той гордо бе прострял, донесоха ги и ги окачиха пред всички в Йерусалим.
48. Сред народа настъпи огромна радост и този ден премина като ден на голямо веселие.
49. Този ден – тринадесетият ден от месец адар, беше отреден да се празнува ежегодно.
50. Тогава за кратко време в юдейската земя настъпи спокойствие.