35. и обзет от гняв, се закле с думите: „Ако сега Юда и войската му не бъдат предадени в ръцете ми, когато се върна с повече сили, ще изгоря този Дом.“ И си отиде много разгневен.
36. А свещениците влязоха, застанаха пред жертвеника и пред храма, заплакаха и казаха:
37. „Ти, Господи, избра този Дом, за да се почита Твоето име и да бъде той дом за гореща молитва за Твоя народ.
38. Отмъсти на този човек и на войската му и нека те погинат от меч! Спомни си техните хули и не ги оставяй живи!“
39. Никанор се оттегли от Йерусалим и се разположи на стан при Веторон. Там към него се присъедини сирийска войска.
40. А Юда с три хиляди мъже се разположи на лагер при Адас и се помоли с думите:
41. „Господи! Когато хората на царя произнасяха хули, Твоят ангел дойде и уби сто осемдесет и пет хиляди от тях.
42. Така и днес сломи тази войска пред нас, за да разберат оцелелите, че Никанор е злословил за Твоите светини, и го осъди заради злословието му.“
43. И войските влязоха в сражение на тринадесетия ден от месец адар. Войската на Никанор беше разбита и той пръв падна в битката.
44. А когато войниците му видяха, че Никанор падна, те хвърлиха оръжието си и побягнаха.
45. Израилтяните ги преследваха цял ден, от Адас чак до Газира, като тръбяха след тях с военните тръби.