38. Симон пък възстанови Адида в Сефила и укрепи портите с греди за залостване.
39. В това време Трифон се стремеше да се възцари в Мала Азия, да постави върху себе си корона и да вдигне ръка против цар Антиох.
40. Но той се страхуваше да не би Йонатан да му попречи и да му обяви война. И затова търсеше случай да го залови и погуби, вдигна войската си и се отправи към Ветсан.
41. Йонатан тръгна против него с четиридесет хиляди отбрани мъже, готови за битка, и пристигна във Бет-Сан.
42. Когато Трифон видя, че той приближава с многобройна войска, побоя се да вдигне ръка срещу него,
43. а го прие с почести и го представи на всичките си приятели. Даде му и подаръци, като заповяда на своите приятели и на войските си да му се покоряват, както на самия него.
44. После рече на Йонатан: „Защо затрудняваш целия този народ, след като не ни предстои война?
45. Затова разпусни ги сега по домовете им, подбери си неколцина мъже, които да те придружават, и ела с мене в Птолемаида. Искам да ти предам нея и другите крепости, останалите войски и всички бирници на града. След това аз ще си тръгна, защото заради това съм дошъл тук.“
46. Йонатан му се довери и направи така, както той му беше казал – разпусна войските си и те се оттеглиха в юдейската земя.
47. При себе си задържа три хиляди души, от които остави две хиляди в Галилея, а хиляда продължиха с него.
48. Но щом Йонатан влезе в Птолемаида, жителите затвориха портите и го заловиха, а влезлите с него избиха с мечове.
49. Тогава Трифон изпрати войска и конница в Галилея и в голямата равнина, за да изтребят всички, които бяха с Йонатан.
50. Те обаче дочуха, че Йонатан бил заловен и убит заедно с онези, които го придружаваха, вдъхнаха си смелост един на друг, стегнаха бойния си ред и тръгнаха готови за битка.
51. Преследвачите им, като видяха, че са готови да се бият докрай за живота си, отстъпиха,