22. Беше зима и в Йерусалим се празнуваше празникът Обновление.
23. Иисус се движеше из Соломоновия притвор на храма.
24. Тогава юдеите Го заобиколиха и Му казаха: „Докога ще ни държиш в напрежение? Ако Ти си Христос, кажи ни открито.“
25. Иисус им отговори: „Казах ви, но не вярвате. Делата, които Аз върша в името на Своя Отец, те свидетелстват за Мене.
26. Но вие не вярвате, понеже не сте от Моите овце, както ви казах.
27. Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те вървят след Мене.
28. Аз им давам вечен живот и те няма да погинат за вечни времена. Никой няма да ги грабне от ръката Ми.
29. Моят Отец, Който Ми ги даде, е по-голям от всички. Никой не може да ги грабне от ръката на Моя Отец.
30. Аз и Отец сме едно.“
31. Тогава юдеите пак грабнаха камъни, за да Го убият.
32. Иисус им отговори: „Много добри дела ви показах от Своя Отец. За кое от тези дела искате да ме убиете с камъни?“
33. Юдеите Му отговориха: „Не за добро дело искаме с камъни да Те убием, а за богохулство – за това, че Ти, бидейки човек, се правиш на Бог.“
34. Иисус им отговори: „Не е ли писано в Закона ви: „Аз рекох: богове сте“?
35. Ако Той нарече богове онези, към които бе отправено Божието слово – а Писанието не може да се наруши,
36. на Този ли сега, Когото Отец освети и изпрати в света, вие казвате: „Богохулстваш“, защото рекох: „Аз съм Божий Син“?
37. Ако не върша делата на Своя Отец, не Ми вярвайте;
38. ако пък ги върша, макар на Мене и да не вярвате, на делата повярвайте, за да разберете и да повярвате, че Отец е в Мене и Аз съм в Него.“
39. Тогава пак искаха да Го хванат. Но Той се измъкна от ръцете им