10. моля те за моя син Онисим, когото родих духовно в оковите си.
11. По-рано той беше безполезен за тебе, а сега е полезен за тебе и за мене.
12. Сега ти го изпращам обратно, а ти го приеми, все едно че приемаш мене.
13. Аз исках да го задържа при себе си, за да ми служи, докато съм в окови заради благовестието,
14. но без твое съгласие не исках да извърша нищо, за да бъде твоята добрина доброволна, а не по принуда.
15. Защото може би той затова се отлъчи за кратко от тебе, за да го приемеш завинаги,
16. вече не като роб, а като нещо повече: като обичан брат – особено за мене, а много повече за тебе – и като вярващ в Господа.
17. И тъй, ако споделяш с мене вярата, приеми го, все едно че съм аз.
18. Ако пък те е ощетил с нещо или ти е длъжен, мини това за моя сметка.
19. Аз, Павел, написах с ръката си: аз ще заплатя! Не искам да ти казвам, че ти ми дължиш и самия себе си.
20. И така, брате, успокой сърцето ми в името на Господа и това ще е моята полза от тебе заради Него.
21. Убеден в твоето послушание, писах ти, знаейки, че ще направиш и повече, отколкото казвам.