17. Анания отиде, влезе в къщата и като възложи върху него ръце, рече: „Брате Савле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, когато ти идваше, ме изпрати, за да прогледнеш и да се изпълниш със Светия Дух.“
18. И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му и веднага прогледна. Тогава той стана и беше кръстен.
19. След това се нахрани и доби сила. И остана няколко дена с учениците в Дамаск.
20. И веднага започна да проповядва в синагогите, че Иисус е Синът Божий.
21. Всички, които го слушаха, недоумяваха и казваха: „Не е ли този, който преследваше в Йерусалим призоваващите това име, и не е ли дошъл тук, за да ги заведе вързани при първосвещениците?“
22. А Савел добиваше все повече сила и смущаваше юдеите, които живееха в Дамаск, доказвайки, че Този е Христос.
23. И след като се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият,
24. но Савел узна за техния заговор. А те денем и нощем пазеха градските порти, за да го убият.
25. Тогава учениците го взеха през нощта, сложиха го в кош и го спуснаха по стената.
26. Като пристигна в Йерусалим, Савел се опитваше да се присъедини към учениците. Но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик.
27. Варнава обаче го взе, отведе го при апостолите и им разказа как той видял по пътя Господ и че Господ му говорил, и как той в Дамаск открито проповядвал в името на Иисус.
28. И вече общуваше свободно с тях в Йерусалим и проповядваше открито в името на Господ Иисус.
29. Говореше и спореше също и с елинистите. Но те намислиха да го убият.
30. Като узнаха за това, братята го отведоха в Кесария и го препратиха в Тарс.
31. А църквите в цяла Юдея, Галилея и Самария живееха в мир, укрепваха и напредваха със страх Господен. И с подкрепата на Светия Дух се умножаваха.
32. Веднъж, когато Петър обхождаше всички църкви, дойде и при светиите, които живееха в Лида.