1. Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:
2. Мъдър човек отговаря ли с вятърничаво знание и пълни ли корема си с източния вятър?
3. Спори ли със приказки, които не помагат, или с речи, от които няма полза?
4. Наистина ти унищожаваш страха от Бога и възпираш молитвата със размишление пред Бога,
5. защото вината ти поучава устата ти и ти избираш езика на коварните.
6. Устата ти те осъжда, а не аз; да, устните ти против теб свидетелстват.
7. Ти ли си първият роден човек? Или си създаден преди хълмовете?
8. Чул ли си Божия таен съвет? Или в себе си заключваш мъдростта?
9. Какво знаеш ти, което ние да не знаем? Какво разбираш ти, което в нас го няма?
10. Между нас са както белокосите, така и старците, по-богати на дни от баща ти.
11. Божиите утешения и меките към тебе думи малко ли са ти?
12. Какво те блазни сърцето ти и защо святкат очите ти,
13. за да обръщаш духа си против Бога и да изпускаш такива думи от устата си?
14. Какво е човек, че да е чист, и роденият от жена, че да е праведен?
15. Ето, Той не се доверява на светите Си и небесата не са чисти в очите Му –
16. колко по-малко гнусният и непотребният човек, който пие неправда като вода!
17. Аз ще ти кажа, послушай ме; каквото съм видял, ще ти разкажа,
18. което мъдрите оповестиха и не скриха приетото от бащите си;
19. на тях единствено бе дадена земята и чужденец не мина между тях.
20. Безбожният се мъчи през всичките си дни, години преброени се пазят за насилника.
21. Глас на ужаси звучи в ушите му и в мир унищожителят го връхлетява.
22. Не вярва, че от мрака ще се върне; за меча е определен.
23. За хляб се скита – но къде е? Знае, че денят на мрак за него е готов.
24. Теснота и страх го ужасяват, и като цар, готов за бой, го побеждават,
25. понеже против Бога той ръката си простира и срещу Всемогъщия се сили;
26. спуска се с корав врат против Него, с дебелите гърбици на щита си;
27. понеже с тлъстината си покри лицето си, на слабините си натрупа лой;
28. и в запустели градове живее, в необитаеми къщи, готови за събаряне.
29. Той няма да забогатее, нито имотът му ще устои, и изобилието му няма да се разпростре по земята.
30. Няма да избяга от тъмнината, пламъкът ще изсуши издънките му и той ще премине от дъха на устата Му.
31. Нека не се доверява на суета, измамен, защото суета ще бъде и отплатата му.
32. Денят му още не е дошъл и вече се е изпълнил; и клонът му не ще раззеленее.
33. Като лозата ще изрони неузрялото си грозде и като маслината цвета си ще захвърли;
34. защото събранието на лицемерите е безплодно и огън ще погълне шатрите на подкупничеството.
35. Те зачеват зло и раждат грях, и сърцето им подготвя измама.