1. Наистина има рудници за сребро и място за пречистване на злато.
2. От земята се взема желязо и от камък мед се топи.
3. Човек е сложил край на тъмнината и издирва скалите докрай в мрака и смъртната сянка.
4. Отваря шахта далеч от човешко жилище, в места, забравени от човешки крак, висят и се люлеят, от хората далеч.
5. Земята – от нея идва хлябът, а се разравя като огън.
6. Скалите є са източника на сапфири и в нея има златен прах –
7. път, който хищна птица не познава, нито око на сокол е видяло;
8. гордите зверове не са стъпвали по него, нито лъвът е минавал над него.
9. На кремъка слага ръка, преобръща планините из основи.
10. Разсича проломи в скалите, всякакви скъпоценности гледа окото му.
11. Заприщва водните жили да не сълзят и изважда скритото на светлина.
12. Но мъдростта къде се добива? И къде е мястото на разума?
13. Човекът не познава стойността є и тя не се намира в земята на живите.
14. Бездната казва: Не е в мен. И морето казва: Не е при мен.
15. Не може да се даде за нея пречистено злато, ни сребро да се претегли като нейна цена.
16. Не може да се оцени с офирско злато, със скъпоценен оникс и сапфир.
17. Злато или кристал не могат с нея да се мерят, нито да се размени с произведения от чисто злато.
18. Корали и кристали няма даже да се споменат, защото стойността на мъдростта е повече от скъпоценни камъни.
19. Етиопският топаз не може с нея да се мери, нито може да се оцени тя с чисто злато.
20. Откъде тогава идва мъдростта? И къде е мястото на разума?
21. Тя е укрита от очите на всички живи и е скрита от небесните птици.
22. Авадон и смъртта казват: С ушите си сме чули слух за нея.
23. Бог разбира пътя є, Той мястото є знае.
24. Понеже Той гледа до краищата на земята и вижда под цялото небе.
25. Щом определи тегло на ветровете и претегли с мярка водите,
26. когато направи закон за дъжда и пътека за светкавицата на гърма,
27. тогава Той я видя и я обяви; установи я и също я изследва.
28. И каза на човека: Ето, страхът от Господа, това е мъдрост, отдалечаване от зло е разум.