1. (По слав. 87) Песен. Псалм на Кореевите синове. За първия певец. По музиката на Махалат леанот. Маскил на езраеца Еман. ГОСПОДИ, Боже на спасението ми, ден и нощ виках пред Теб.
2. Нека дойде молитвата ми пред Теб, приклони ухото Си към вика ми,
3. защото душата ми се насити на бедствия и животът ми се приближава до Шеол.
4. Причисляван съм към онези, които слизат в рова, станах като мъж, който няма сила,
5. паднал между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не си спомняш вече, и които са отсечени от ръката Ти.
6. Положил си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездни.
7. Яростта ти натегна върху мен и с всичките Си вълни ме притискаш. (Села.)
8. Отдалечил си от мен познатите ми, направил си ме мерзост за тях, затворен съм и не мога да изляза,
9. окото ми чезне от скръб. ГОСПОДИ, Теб призовавах всеки ден, към Теб простирах ръцете си.
10. За мъртвите ли ще вършиш чудеса? Или сенките ще станат да Те хвалят? (Села.)