глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42
  43. 43
  44. 44
  45. 45
  46. 46
  47. 47
  48. 48
  49. 49
  50. 50
  51. 51
  52. 52
  53. 53
  54. 54
  55. 55
  56. 56
  57. 57
  58. 58
  59. 59
  60. 60
  61. 61
  62. 62
  63. 63
  64. 64
  65. 65
  66. 66
  67. 67
  68. 68
  69. 69
  70. 70
  71. 71
  72. 72
  73. 73
  74. 74
  75. 75
  76. 76
  77. 77
  78. 78
  79. 79
  80. 80
  81. 81
  82. 82
  83. 83
  84. 84
  85. 85
  86. 86
  87. 87
  88. 88
  89. 89
  90. 90
  91. 91
  92. 92
  93. 93
  94. 94
  95. 95
  96. 96
  97. 97
  98. 98
  99. 99
  100. 100
  101. 101
  102. 102
  103. 103
  104. 104
  105. 105
  106. 106
  107. 107
  108. 108
  109. 109
  110. 110
  111. 111
  112. 112
  113. 113
  114. 114
  115. 115
  116. 116
  117. 117
  118. 118
  119. 119
  120. 120
  121. 121
  122. 122
  123. 123
  124. 124
  125. 125
  126. 126
  127. 127
  128. 128
  129. 129
  130. 130
  131. 131
  132. 132
  133. 133
  134. 134
  135. 135
  136. 136
  137. 137
  138. 138
  139. 139
  140. 140
  141. 141
  142. 142
  143. 143
  144. 144
  145. 145
  146. 146
  147. 147
  148. 148
  149. 149
  150. 150

Старият Завет

Новият Завет

Псалми 88 Верен (VBG)

1. (По слав. 87) Песен. Псалм на Кореевите синове. За първия певец. По музиката на Махалат леанот. Маскил на езраеца Еман. ГОСПОДИ, Боже на спасението ми, ден и нощ виках пред Теб.

2. Нека дойде молитвата ми пред Теб, приклони ухото Си към вика ми,

3. защото душата ми се насити на бедствия и животът ми се приближава до Шеол.

4. Причисляван съм към онези, които слизат в рова, станах като мъж, който няма сила,

5. паднал между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не си спомняш вече, и които са отсечени от ръката Ти.

6. Положил си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездни.

7. Яростта ти натегна върху мен и с всичките Си вълни ме притискаш. (Села.)

8. Отдалечил си от мен познатите ми, направил си ме мерзост за тях, затворен съм и не мога да изляза,

9. окото ми чезне от скръб. ГОСПОДИ, Теб призовавах всеки ден, към Теб простирах ръцете си.

10. За мъртвите ли ще вършиш чудеса? Или сенките ще станат да Те хвалят? (Села.)

11. В гроба ли ще се прогласява милостта Ти, в Авадон ли – верността Ти?

12. В мрака ли ще станат известни чудесата Ти, в земята на забравата ли – правдата Ти?

13. Но аз към Теб извиках, ГОСПОДИ, и сутрин молитвата ми Те посреща.

14. ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми, криеш лицето Си от мен?

15. От младостта си съм окаян и линея, търпя Твоите ужаси и съм смутен.

16. Пламтящият Ти гняв премина върху мен, Твоите ужаси ме поядоха.

17. Заобиколиха ме като вода цял ден, обкръжиха ме отвсякъде.

18. Отдалечил си от мен приятел и другар, познатите ми са в мрак.