16. Тогава размислих, за да разбера това, но беше прекалено трудно пред очите ми,
17. докато влязох в Божието светилище и разбрах техния край.
18. Ти наистина си ги поставил на хлъзгави места, сринал си ги в развалини.
19. Как изведнъж стигнаха до запустение! Погинаха, изчезнаха от внезапен ужас.
20. Както сън, след като човек се събуди, така и Ти, Господи, когато се надигнеш, ще презреш образа им.
21. Така сърцето ми се огорчаваше и се измъчвах отвътре,
22. толкова бях обезумял и не разбирах, бях като животно пред Теб.
23. И все пак аз съм постоянно с Теб, Ти си ме хванал за десницата ми.
24. Ще ме водиш със съвета Си и след това ще ме приемеш в слава.
25. Кого имам на небето? И на земята не желая нищо друго освен Теб.
26. Дори да отпаднат плътта ми и сърцето ми, Бог е канарата на сърцето ми и моят дял до века.