глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42
  43. 43
  44. 44
  45. 45
  46. 46
  47. 47
  48. 48
  49. 49
  50. 50
  51. 51
  52. 52
  53. 53
  54. 54
  55. 55
  56. 56
  57. 57
  58. 58
  59. 59
  60. 60
  61. 61
  62. 62
  63. 63
  64. 64
  65. 65
  66. 66
  67. 67
  68. 68
  69. 69
  70. 70
  71. 71
  72. 72
  73. 73
  74. 74
  75. 75
  76. 76
  77. 77
  78. 78
  79. 79
  80. 80
  81. 81
  82. 82
  83. 83
  84. 84
  85. 85
  86. 86
  87. 87
  88. 88
  89. 89
  90. 90
  91. 91
  92. 92
  93. 93
  94. 94
  95. 95
  96. 96
  97. 97
  98. 98
  99. 99
  100. 100
  101. 101
  102. 102
  103. 103
  104. 104
  105. 105
  106. 106
  107. 107
  108. 108
  109. 109
  110. 110
  111. 111
  112. 112
  113. 113
  114. 114
  115. 115
  116. 116
  117. 117
  118. 118
  119. 119
  120. 120
  121. 121
  122. 122
  123. 123
  124. 124
  125. 125
  126. 126
  127. 127
  128. 128
  129. 129
  130. 130
  131. 131
  132. 132
  133. 133
  134. 134
  135. 135
  136. 136
  137. 137
  138. 138
  139. 139
  140. 140
  141. 141
  142. 142
  143. 143
  144. 144
  145. 145
  146. 146
  147. 147
  148. 148
  149. 149
  150. 150

Старият Завет

Новият Завет

Псалми 73 Верен (VBG)

1. (По слав. 72) Псалм на Асаф. Наистина Бог е благ към Израил, към чистите по сърце.

2. А аз – краката ми без малко се препънаха, стъпките ми почти се подхлъзнаха,

3. защото завидях на надменните, като гледах благоденствието на безбожните,

4. защото нямат мъки в смъртта си и тялото им е охранено.

5. Не са в грижи като другите смъртни, нито са измъчвани като другите хора,

6. затова гордостта им е като гердан, насилието ги облича като дреха.

7. Очите им изпъкват от тлъстина, въображенията на сърцето им преливат.

8. Присмиват се и говорят злобно за насилие, говорят горделиво.

9. Издигнали са устата си против небето и езикът им обхожда земята.

10. Затова народът му се връща тук и вода с пълна чаша се изцежда за тях.

11. И те казват: Как ще знае Бог? И как ще има знание у Всевишния?

12. Ето, това са безбожните – и винаги благополучни, умножават богатство!

13. Наистина аз напразно очистих сърцето си и измих в невинност ръцете си,

14. защото цял ден съм измъчван и наказван всяка сутрин.

15. Ако кажех: Така ще говоря! – ето, бих изменил на поколението на синовете Ти.

16. Тогава размислих, за да разбера това, но беше прекалено трудно пред очите ми,

17. докато влязох в Божието светилище и разбрах техния край.

18. Ти наистина си ги поставил на хлъзгави места, сринал си ги в развалини.

19. Как изведнъж стигнаха до запустение! Погинаха, изчезнаха от внезапен ужас.

20. Както сън, след като човек се събуди, така и Ти, Господи, когато се надигнеш, ще презреш образа им.

21. Така сърцето ми се огорчаваше и се измъчвах отвътре,

22. толкова бях обезумял и не разбирах, бях като животно пред Теб.

23. И все пак аз съм постоянно с Теб, Ти си ме хванал за десницата ми.

24. Ще ме водиш със съвета Си и след това ще ме приемеш в слава.

25. Кого имам на небето? И на земята не желая нищо друго освен Теб.

26. Дори да отпаднат плътта ми и сърцето ми, Бог е канарата на сърцето ми и моят дял до века.

27. Защото, ето, тези, които се държат далеч от Теб, ще погинат, Ти изтребваш всички, които Ти изневеряват.

28. Но за мен е добре да се приближа до Бога; аз положих упованието си в Господа БОГА, за да възгласявам всичките Твои дела!