13. На смокинята покарват зелените смокини и разцъфтелите лозя издават благоуханието си. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!
14. Гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на канарата, нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък и лицето ти – прекрасно.
15. Уловете ни лисиците, малките лисици, които съсипват лозята, защото лозята ни цъфтят.
16. Любимият ми е мой, и аз съм негова; той пасе стадо между кремовете.
17. Докато отмине денят и побягнат сенките, обърни се, любими мой, и бъди като сърна или млад елен по разцепените планини.