6. И ще имаш сигурни времена, изобилно спасение, мъдрост и знание. Страхът от ГОСПОДА е съкровището му.
7. Ето, силните им викат навън, посланиците на мира плачат горчиво.
8. Пътищата запустяха, няма вече минаващ пътник. Той наруши договора, презря градовете, не зачете човека.
9. Земята жалее и чезне, Ливан е посрамен и вехне, Сарон прилича на пустиня, Васан и Кармил отърсват листата си.
10. Сега ще стана, казва ГОСПОД, сега ще се надигна, сега ще се извися.
11. Слама ще заченете и плява ще родите; диханието ви като огън ще ви пояде.
12. И народите ще бъдат като горяща вар, като отсечени тръни, които изгарят в огън.
13. Слушайте, вие далечни, какво съм сторил, и вие близки, познайте силата Ми.
14. Грешните в Сион се боят, трепет обзема безбожните: Кой от нас може да обитава при огън пояждащ? Кой от нас може да обитава при вечни пожари?
15. Който ходи праведно и говори правдиво, който презира печалбата от насилства, който отърсва ръцете си, за да не приема подкупи, който запушва ушите си, за да не чува за кръвопролитие, и затваря очите си, за да не гледа зло –
16. той ще живее нависоко, непристъпните скали ще бъдат крепостта му, хлябът му ще се даде, водата му няма да липсва.
17. Очите ти ще гледат царя в красотата му, ще видят обширна земя.
18. Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас: Къде е онзи, който броеше? Къде е онзи, който теглеше? Къде е онзи, който броеше кулите?
19. Няма вече да видиш свирепия народ, народ с неразбираем език, който не схващаш, с гъгнив език, който не разбираш.