1. Горко на теб, който опустошаваш, а ти не си бил опустошен, който грабиш, а не си бил ограбен! Когато свършиш да опустошаваш, ще бъдеш опустошен и когато свършиш да грабиш, ще бъдеш ограбен.
2. ГОСПОДИ, смили се за нас, Теб чакаме! Бъди им сила всяка сутрин и спасението ни във време на беда!
3. От шума на метежа побягнаха племената, от Твоето извисяване се разпръснаха народите.
4. И плячката ви ще се събере, както събират гъсениците; ще скочат върху нея, както скача скакалец.
5. ГОСПОД е превъзвишен, защото обитава нависоко; изпълнил е Сион с правосъдие и правда.
6. И ще имаш сигурни времена, изобилно спасение, мъдрост и знание. Страхът от ГОСПОДА е съкровището му.
7. Ето, силните им викат навън, посланиците на мира плачат горчиво.
8. Пътищата запустяха, няма вече минаващ пътник. Той наруши договора, презря градовете, не зачете човека.
9. Земята жалее и чезне, Ливан е посрамен и вехне, Сарон прилича на пустиня, Васан и Кармил отърсват листата си.
10. Сега ще стана, казва ГОСПОД, сега ще се надигна, сега ще се извися.
11. Слама ще заченете и плява ще родите; диханието ви като огън ще ви пояде.
12. И народите ще бъдат като горяща вар, като отсечени тръни, които изгарят в огън.
13. Слушайте, вие далечни, какво съм сторил, и вие близки, познайте силата Ми.
14. Грешните в Сион се боят, трепет обзема безбожните: Кой от нас може да обитава при огън пояждащ? Кой от нас може да обитава при вечни пожари?
15. Който ходи праведно и говори правдиво, който презира печалбата от насилства, който отърсва ръцете си, за да не приема подкупи, който запушва ушите си, за да не чува за кръвопролитие, и затваря очите си, за да не гледа зло –
16. той ще живее нависоко, непристъпните скали ще бъдат крепостта му, хлябът му ще се даде, водата му няма да липсва.
17. Очите ти ще гледат царя в красотата му, ще видят обширна земя.
18. Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас: Къде е онзи, който броеше? Къде е онзи, който теглеше? Къде е онзи, който броеше кулите?
19. Няма вече да видиш свирепия народ, народ с неразбираем език, който не схващаш, с гъгнив език, който не разбираш.
20. Погледни Сион, града на празниците ни! Очите ти ще видят Ерусалим – безгрижно селище, шатър, който няма да се мести, чиито колчета няма да бъдат извадени навеки и никое от въжетата му няма да се скъса.
21. А там Могъщият, ГОСПОД, ще ни бъде място на реки, на широки потоци. Там няма да върви кораб с гребла и няма да премине великолепен кораб.
22. Защото ГОСПОД е наш съдия, ГОСПОД е наш законодател, ГОСПОД е наш цар – Той ще ни спаси!
23. Въжетата ти се разхлабиха, не могат да крепят мачтата ти, не могат да опъват платната. И тогава раздели изобилната плячка от грабежа, недъгавите разграбиха плячка.
24. И жителят няма да каже: Болен съм. На народа, който живее в него, ще се прости беззаконието.