10. Сега ще стана, казва ГОСПОД, сега ще се надигна, сега ще се извися.
11. Слама ще заченете и плява ще родите; диханието ви като огън ще ви пояде.
12. И народите ще бъдат като горяща вар, като отсечени тръни, които изгарят в огън.
13. Слушайте, вие далечни, какво съм сторил, и вие близки, познайте силата Ми.
14. Грешните в Сион се боят, трепет обзема безбожните: Кой от нас може да обитава при огън пояждащ? Кой от нас може да обитава при вечни пожари?
15. Който ходи праведно и говори правдиво, който презира печалбата от насилства, който отърсва ръцете си, за да не приема подкупи, който запушва ушите си, за да не чува за кръвопролитие, и затваря очите си, за да не гледа зло –
16. той ще живее нависоко, непристъпните скали ще бъдат крепостта му, хлябът му ще се даде, водата му няма да липсва.
17. Очите ти ще гледат царя в красотата му, ще видят обширна земя.
18. Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас: Къде е онзи, който броеше? Къде е онзи, който теглеше? Къде е онзи, който броеше кулите?
19. Няма вече да видиш свирепия народ, народ с неразбираем език, който не схващаш, с гъгнив език, който не разбираш.
20. Погледни Сион, града на празниците ни! Очите ти ще видят Ерусалим – безгрижно селище, шатър, който няма да се мести, чиито колчета няма да бъдат извадени навеки и никое от въжетата му няма да се скъса.
21. А там Могъщият, ГОСПОД, ще ни бъде място на реки, на широки потоци. Там няма да върви кораб с гребла и няма да премине великолепен кораб.
22. Защото ГОСПОД е наш съдия, ГОСПОД е наш законодател, ГОСПОД е наш цар – Той ще ни спаси!