7. А в яростта си царят стана от пируването и отиде в градината на двореца. А Аман остана, за да изпроси живота си от царица Естир, защото видя, че злото против него беше решено от царя.
8. И когато царят се върна от градината на двореца на мястото на пируването, Аман беше паднал на канапето, на което беше Естир. И царят каза: Даже и царицата ли иска да изнасили пред мен у дома? Щом думата излезе от устата на царя, покриха лицето на Аман.
9. Тогава Арвона, един от скопците, които служеха пред царя, каза: Ето пред къщата на Аман и бесилката, петдесет лакътя висока, която Аман направи за Мардохей, който говори добро за царя. И царят каза: Обесете го на нея!
10. И обесиха Аман на бесилката, която беше приготвил за Мардохей. И яростта на царя утихна.