4. защото сме продадени, аз и народът ми, да бъдем изтребени, избити и унищожени. Ако бяхме продадени като роби и робини, бих премълчала, въпреки че притеснителят не би могъл да възстанови щетата на царя.
5. Тогава цар Асуир проговори и каза на царица Естир: Кой е този и къде е този, който е дръзнал в сърцето си да направи така?
6. И Естир каза: Притеснителят и врагът е този зъл Аман! Тогава Аман се ужаси пред царя и царицата.
7. А в яростта си царят стана от пируването и отиде в градината на двореца. А Аман остана, за да изпроси живота си от царица Естир, защото видя, че злото против него беше решено от царя.
8. И когато царят се върна от градината на двореца на мястото на пируването, Аман беше паднал на канапето, на което беше Естир. И царят каза: Даже и царицата ли иска да изнасили пред мен у дома? Щом думата излезе от устата на царя, покриха лицето на Аман.