5. Тогава тези мъже казаха: Няма да намерим никаъкв повод против този Даниил, освен ако намерим нещо против него в закона на неговия Бог.
6. Тогава тези началници и сатрапи се спуснаха при царя и му казаха така: Царю Дарий, да си жив до века!
7. Всички началници на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите се съветваха, царят да издаде указ и да се утвъри забрана, че който, до тридесет дни, би отправил някаква молба към който и да било бог или човек освен към теб, царю, да бъде хвърлен в рова на лъвовете.
8. Сега, царю, утвърди забраната и подпиши писмената є форма, за да не се изменя, според закона на мидяните и персите, който е неотменим.
9. Затова цар Дарий подписа писмената забрана.
10. А когато Даниил научи, че писанието било подписано, влезе у дома си – а той имаше на стаята си отворени прозорци към Ерусалим – и три пъти на ден коленичеше на коленете си и се молеше и благодареше пред своя Бог, както беше правил преди това.
11. Тогава онези мъже се спуснаха и намериха Даниил да отправя молба и да се моли пред своя Бог.