3. Тогава този Даниил се отличаваше от другите началници и сатрапите, защото в него имаше превъзходен дух; и царят намисли да го постави над цялото царство.
4. Тогава началниците и сатрапите търсеха да намерят повод за обвинение против Даниил относно делата на царството; но не можаха да намерят никакъв повод или вина, защото той беше верен и в него не се намери никаква грешка или вина.
5. Тогава тези мъже казаха: Няма да намерим никаъкв повод против този Даниил, освен ако намерим нещо против него в закона на неговия Бог.
6. Тогава тези началници и сатрапи се спуснаха при царя и му казаха така: Царю Дарий, да си жив до века!
7. Всички началници на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите се съветваха, царят да издаде указ и да се утвъри забрана, че който, до тридесет дни, би отправил някаква молба към който и да било бог или човек освен към теб, царю, да бъде хвърлен в рова на лъвовете.
8. Сега, царю, утвърди забраната и подпиши писмената є форма, за да не се изменя, според закона на мидяните и персите, който е неотменим.
9. Затова цар Дарий подписа писмената забрана.
10. А когато Даниил научи, че писанието било подписано, влезе у дома си – а той имаше на стаята си отворени прозорци към Ерусалим – и три пъти на ден коленичеше на коленете си и се молеше и благодареше пред своя Бог, както беше правил преди това.
11. Тогава онези мъже се спуснаха и намериха Даниил да отправя молба и да се моли пред своя Бог.
12. Тогава се приближиха и говориха пред царя за царската забрана: Не подписа ли ти забрана, че всеки човек, който до тридесет дни би измолил нещо от който и да било бог или човек освен от теб, царю, ще се хвърли в рова на лъвовете? Царят отговори и каза: Това е вярно според закона на мидяните и персите, който е неотменим.
13. Тогава те отговориха и казаха пред царя: Даниил, който е от пленените от Юда, не зачита нито теб, царю, нито забраната, която си подписал, а отправя молбата си три пъти на ден!
14. Тогава царят, като чу това нещо, се наскърби много и взе присърце да спаси Даниил, и се бореше до залеза на слънцето да го избави.
15. Тогава онези мъже се спуснаха при царя и казаха на царя: Знай, царю, че е закон на мидяните и на персите, никаква забрана или указ, които царят постанови, да не се променят!
16. Тогава царят заповяда и доведоха Даниил и го хвърлиха в рова на лъвовете. А царят проговори и каза на Даниил: Твоят Бог, на когото ти служиш непрестанно, Той нека те спаси!
17. И донесоха един камък и го поставиха на отвора на рова; и царят го запечата с печата си и с печата на големците си, за да не се промени намерението за Даниил.
18. Тогава царят отиде в двореца си и пренощува, постейки, не поиска да донесат пред него забавления и сънят побягна от него.