8. И изпрати от себе си и гълъба, за да види дали са намалели водите по лицето на земята.
9. Но гълъбът се върна при него в ковчега, понеже не намери почивка за краката си, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той простря ръката си и го взе, и го внесе при себе си в ковчега.
10. И като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.
11. И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в клюна си току-що откъснат маслинен лист. Така Ной позна, че водите са намалели по земята.
12. След това почака още седем дни и изпрати гълъба, и той вече не се върна при него.
13. В шестстотин и първата година на живота на Ной, в първия месец, на първия ден от месеца, водата пресъхна на земята; и Ной вдигна покрива на ковчега и погледна, и ето, повърхността на земята беше изсъхнала.
14. А във втория месец, на двадесет и седмия ден от месеца земята изсъхна.
15. Тогава Бог говори на Ной и каза:
16. Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените на синовете ти с теб.
17. Изведи със себе си всичко живо от всяка плът, което е с теб – птици, добитък и всичките пълзящи животни, които пълзят по земята – за да се размножават изобилно по земята, да се плодят и да се умножават по земята.
18. И Ной излезе, и с него синовете му, жена му и жените на синовете му.
19. И всичките животни, всичките пълзящи животни, всичките птици, всичко, което се движи по земята, според видовете си, излязоха от ковчега.
20. И Ной издигна олтар на ГОСПОДА и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, и принесе всеизгаряния на олтара.
21. И ГОСПОД помириса благоухание на умилостивение и ГОСПОД каза в сърцето Си: Няма да проклинам вече земята поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, и няма вече друг път да поразя всичко живо, както направих.
22. Докато съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.