глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42
  43. 43
  44. 44
  45. 45
  46. 46
  47. 47
  48. 48
  49. 49
  50. 50

Старият Завет

Новият Завет

Битие 8 Верен (VBG)

1. Тогава Бог си спомни за Ной и за всичките животни и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега. И Бог направи вятър да мине по земята, и водите престанаха.

2. И изворите на бездната и небесните прозорци се затвориха, и дъждът от небето спря.

3. Малко по малко водите се оттегляха от земята и след сто и петдесет дни водите намаляха.

4. А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.

5. И водите намаляваха непрестанно до десетия месец и в десетия месец, на първия ден от месеца, върховете на планините се показаха.

6. И след четиридесет дни Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил,

7. и изпрати гарвана, който, като излезе, летеше насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха.

8. И изпрати от себе си и гълъба, за да види дали са намалели водите по лицето на земята.

9. Но гълъбът се върна при него в ковчега, понеже не намери почивка за краката си, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той простря ръката си и го взе, и го внесе при себе си в ковчега.

10. И като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.

11. И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в клюна си току-що откъснат маслинен лист. Така Ной позна, че водите са намалели по земята.

12. След това почака още седем дни и изпрати гълъба, и той вече не се върна при него.

13. В шестстотин и първата година на живота на Ной, в първия месец, на първия ден от месеца, водата пресъхна на земята; и Ной вдигна покрива на ковчега и погледна, и ето, повърхността на земята беше изсъхнала.

14. А във втория месец, на двадесет и седмия ден от месеца земята изсъхна.

15. Тогава Бог говори на Ной и каза:

16. Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените на синовете ти с теб.

17. Изведи със себе си всичко живо от всяка плът, което е с теб – птици, добитък и всичките пълзящи животни, които пълзят по земята – за да се размножават изобилно по земята, да се плодят и да се умножават по земята.

18. И Ной излезе, и с него синовете му, жена му и жените на синовете му.

19. И всичките животни, всичките пълзящи животни, всичките птици, всичко, което се движи по земята, според видовете си, излязоха от ковчега.

20. И Ной издигна олтар на ГОСПОДА и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, и принесе всеизгаряния на олтара.

21. И ГОСПОД помириса благоухание на умилостивение и ГОСПОД каза в сърцето Си: Няма да проклинам вече земята поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, и няма вече друг път да поразя всичко живо, както направих.

22. Докато съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.