17. И човекът каза: Заминаха оттук, защото ги чух да казват: Да отидем в Дотан. И Йосиф отиде след братята си и ги намери в Дотан.
18. А те, като го видяха отдалеч, докато още не се беше приближил при тях, се сговориха против него да го убият.
19. Казаха си един на друг: Ето, идва този съновидец.
20. Елате сега да го убием и да го хвърлим в един от тези ровове, и да кажем: Свиреп звяр го е изял. И ще видим какво ще излезе от сънищата му!
21. Но Рувим, като чу това, го избави от ръката им и каза: Да не го убиваме!
22. И Рувим им каза: Не проливайте кръв; хвърлете го в този ров, който е в пустинята, но не вдигайте ръка на него! Той каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.
23. И когато Йосиф дойде при братята си, съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше,
24. и го взеха, и го хвърлиха в рова, а ровът беше празен, нямаше вода.
25. После, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идваше от Галаад с камилите си, натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.
26. Тогава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му?
27. Елате да го продадем на исмаиляните, но да не бъде ръката ни върху него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.
28. И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Йосиф от рова и продадоха Йосиф на исмаиляните за двадесет сребърника. А те заведоха Йосиф в Египет.
29. А Рувим се върна при рова, и ето, Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.