1. А Яков живееше в ханаанската земя, земята, в която баща му беше чужденец.
2. Ето родословието на Яков. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му. И Йосиф съобщаваше на баща им за лошите слухове за тях.
3. А Израил обичаше Йосиф повече от всичките си синове, защото беше син на старостта му, и му беше направил шарена дрешка.
4. Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, го намразиха и не можеха да му говорят спокойно.
5. И Йосиф видя сън и го разказа на братята си, а те го намразиха още повече.
6. Той им каза: Чуйте, моля ви, този сън, който сънувах:
7. Ето, ние връзвахме снопи на полето и моят сноп стана и се изправи, и ето, вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.
8. А братята му казаха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или ще владееш над нас? И го намразиха още повече заради сънищата му и заради думите му.
9. А той видя и друг сън и го разказа на братята си, като каза: Ето, видях още един сън, и ето, слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.
10. Но когато разказа това на баща си и на братята си, баща му го смъмри, като му каза: Какъв е този сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?
11. И братята му му завиждаха, но баща му запомни това нещо.
12. А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,
13. Израил каза на Йосиф: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той каза: Ето ме.
14. И му каза: Иди, виж добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И така, изпрати го от хевронската долина и той дойде в Сихем.
15. И един човек го намери, като се луташе из полето, и човекът го попита, и каза: Какво търсиш?
16. А той каза: Търся братята си. Кажи ми, моля те, къде пасат стадото.
17. И човекът каза: Заминаха оттук, защото ги чух да казват: Да отидем в Дотан. И Йосиф отиде след братята си и ги намери в Дотан.
18. А те, като го видяха отдалеч, докато още не се беше приближил при тях, се сговориха против него да го убият.
19. Казаха си един на друг: Ето, идва този съновидец.
20. Елате сега да го убием и да го хвърлим в един от тези ровове, и да кажем: Свиреп звяр го е изял. И ще видим какво ще излезе от сънищата му!
21. Но Рувим, като чу това, го избави от ръката им и каза: Да не го убиваме!
22. И Рувим им каза: Не проливайте кръв; хвърлете го в този ров, който е в пустинята, но не вдигайте ръка на него! Той каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.
23. И когато Йосиф дойде при братята си, съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше,
24. и го взеха, и го хвърлиха в рова, а ровът беше празен, нямаше вода.
25. После, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идваше от Галаад с камилите си, натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.
26. Тогава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му?
27. Елате да го продадем на исмаиляните, но да не бъде ръката ни върху него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.
28. И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Йосиф от рова и продадоха Йосиф на исмаиляните за двадесет сребърника. А те заведоха Йосиф в Египет.
29. А Рувим се върна при рова, и ето, Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.
30. И се върна при братята си и каза: Няма го детето! А аз, аз къде да ида?
31. Тогава взеха дрешката на Йосиф, заклаха козел и като натопиха дрешката в кръвта,
32. изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им и да кажат: Намерихме това. Познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.
33. И той я позна и каза: Това е дрешката на сина ми! Свиреп звяр го е изял. Несъмнено Йосиф е разкъсан.
34. И Яков раздра дрехата си, сложи вретище около кръста си и дълго време оплаква сина си.
35. И всичките му синове и всичките му дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши и казваше: Със скръб ще сляза при сина си в Шеол. Така баща му го оплака.
36. А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, придворен на фараона, началник на телохранителите.