10. Но когато разказа това на баща си и на братята си, баща му го смъмри, като му каза: Какъв е този сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?
11. И братята му му завиждаха, но баща му запомни това нещо.
12. А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,
13. Израил каза на Йосиф: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той каза: Ето ме.
14. И му каза: Иди, виж добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И така, изпрати го от хевронската долина и той дойде в Сихем.
15. И един човек го намери, като се луташе из полето, и човекът го попита, и каза: Какво търсиш?
16. А той каза: Търся братята си. Кажи ми, моля те, къде пасат стадото.
17. И човекът каза: Заминаха оттук, защото ги чух да казват: Да отидем в Дотан. И Йосиф отиде след братята си и ги намери в Дотан.
18. А те, като го видяха отдалеч, докато още не се беше приближил при тях, се сговориха против него да го убият.
19. Казаха си един на друг: Ето, идва този съновидец.
20. Елате сега да го убием и да го хвърлим в един от тези ровове, и да кажем: Свиреп звяр го е изял. И ще видим какво ще излезе от сънищата му!
21. Но Рувим, като чу това, го избави от ръката им и каза: Да не го убиваме!
22. И Рувим им каза: Не проливайте кръв; хвърлете го в този ров, който е в пустинята, но не вдигайте ръка на него! Той каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.
23. И когато Йосиф дойде при братята си, съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше,
24. и го взеха, и го хвърлиха в рова, а ровът беше празен, нямаше вода.