1. И Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.
2. И видя, и ето, кладенец на полето, и там три стада овце, които почиваха при него, защото от онзи кладенец пояха стадата. А върху отвора на кладенеца имаше голям камък.
3. И когато всичките стада се събираха там, отместваха камъка от отвора на кладенеца и напояваха овцете, и после пак слагаха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.
4. И Яков каза на овчарите: Братя, откъде сте? А те казаха: От Харан сме.
5. И им каза: Познавате ли Лаван, сина на Нахор? Отговориха: Познаваме го.
6. И им каза: Здрав ли е? А те казаха: Здрав е, и ето, дъщеря му Рахил идва с овцете.
7. А той каза: Ето, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът, напойте овцете и идете да ги пасете.
8. А те казаха: Не можем, докато не се съберат всичките стада; тогава отместват камъка от отвора на кладенеца и напояваме овцете.
9. Докато той още говореше с тях, дойде Рахил с овцете на баща си, защото тя ги пасеше.
10. А когато Яков видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овцете на вуйчо си Лаван, Яков се приближи и отмести камъка от отвора на кладенеца и напои овцете на вуйчо си Лаван.
11. И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.