1. И Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.
2. И видя, и ето, кладенец на полето, и там три стада овце, които почиваха при него, защото от онзи кладенец пояха стадата. А върху отвора на кладенеца имаше голям камък.
3. И когато всичките стада се събираха там, отместваха камъка от отвора на кладенеца и напояваха овцете, и после пак слагаха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.
4. И Яков каза на овчарите: Братя, откъде сте? А те казаха: От Харан сме.
5. И им каза: Познавате ли Лаван, сина на Нахор? Отговориха: Познаваме го.
6. И им каза: Здрав ли е? А те казаха: Здрав е, и ето, дъщеря му Рахил идва с овцете.
7. А той каза: Ето, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът, напойте овцете и идете да ги пасете.
8. А те казаха: Не можем, докато не се съберат всичките стада; тогава отместват камъка от отвора на кладенеца и напояваме овцете.
9. Докато той още говореше с тях, дойде Рахил с овцете на баща си, защото тя ги пасеше.
10. А когато Яков видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овцете на вуйчо си Лаван, Яков се приближи и отмести камъка от отвора на кладенеца и напои овцете на вуйчо си Лаван.
11. И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.
12. И Яков каза на Рахил, че е брат на баща є, и че е син на Ревека, а тя изтича и каза на баща си.
13. А Лаван, като чу за Яков, сестриния си син, изтича да го посрещне. И го прегърна, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа всичко на Лаван.
14. И Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.
15. След това Лаван каза на Яков: Нима като си ми брат, ще ми работиш безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата.
16. А Лаван имаше две дъщери. Името на по-голямата беше Лия, а името на по-малката – Рахил.
17. На Лия очите не бяха здрави, а Рахил имаше хубава снага и беше хубава на глед.
18. И Яков обикна Рахил и каза: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.
19. И Лаван каза: По-добре да я дам на теб, отколкото да я дам на друг мъж. Живей при мен.
20. И така, Яков работи за Рахил седем години, но поради любовта му към нея те му се видяха като няколко дни.
21. След това Яков каза на Лаван: Дай жена ми, защото дойде време да вляза при нея.
22. И така, Лаван събра всичките мъже от това място и даде угощение.
23. А вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе, и той влезе при нея.
24. И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.
25. И на сутринта, ето че беше Лия. И Яков каза на Лаван: Какво е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?
26. А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди първородната.
27. Свърши сватбената седмица с тази, и ще ти дадем и онази за работата, която ще ми вършиш още седем години.
28. И Яков направи така. Свърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.
29. И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.
30. И Яков влезе и при Рахил и обикна и Рахил повече от Лия. И работи на Лаван още седем години.
31. А ГОСПОД, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата є. А Рахил беше бездетна.
32. И така, Лия забременя и роди син, и го нарече Рувим, защото си казваше: ГОСПОД погледна на нещастието ми, сега мъжът ми ще ме обикне.
33. И пак забременя и роди син, и каза: Понеже чу ГОСПОД, че не съм обичана, затова ми даде и този. И го нарече Симеон.
34. И пак забременя и роди син, и каза: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мен, защото му родих трима сина. Затова го нарече Леви.
35. И пак забременя и роди син, и каза: Този път ще славословя ГОСПОДА. Затова го нарече Юда. И престана да ражда.