33. Затова учениците говореха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл за ядене?
34. Иисус им каза: Моята храна е да върша волята на Онзи, който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело.
35. Не казвате ли: Още четири месеца, и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, повдигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.
36. Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне.
37. Защото в това отношение истинна е поговорката, че един сее, а друг жъне.
38. Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд.
39. И много самаряни от този град повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелстваше: Той ми каза всичко, което съм направила.
40. И така, когато дойдоха самаряните при Него, Го помолиха да остане при тях; и преседя там два дни.
41. И още мнозина повярваха заради Неговото слово;
42. а на жената казаха: Ние вече вярваме не заради това, което ти каза, а защото сами чухме и знаем, че Той е наистина (Христос), Спасителят на света.
43. След два дни Той излезе оттам и отиде в Галилея;
44. защото Иисус Сам беше свидетелствал, че пророк няма почит в родното си място.
45. И така, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, след като бяха видели всичко, което извърши в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.
46. И така, Иисус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в Капернаум.
47. Той, като чу, че Иисус дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.
48. Тогава Иисус му каза: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате.
49. Царският чиновник Му каза: Господине, слез, докато детето ми не е умряло.
50. Иисус му каза: Иди си, синът ти е жив. Човекът повярва думата, която му каза Иисус, и си отиде.