22. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.
23. Но идва часът, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.
24. Бог е дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.
25. Жената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, който се нарича Христос; Той, когато дойде, ще ни изяви всичко.
26. Иисус є каза: Аз съм, който разговарям с теб.
27. В това време дойдоха учениците Му и се учудиха, че разговаря с жена; но никой не каза: Какво търсиш?, или: Защо разговаряш с нея?
28. Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:
29. Елате да видите един Човек, който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос?
30. Тогава те излязоха от града и отиваха към Него.
31. Междувременно учениците молеха Иисус, като казваха: Равви, яж.
32. Но Той им каза: Аз имам да ям храна, за която вие не знаете.
33. Затова учениците говореха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл за ядене?
34. Иисус им каза: Моята храна е да върша волята на Онзи, който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело.
35. Не казвате ли: Още четири месеца, и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, повдигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.
36. Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне.
37. Защото в това отношение истинна е поговорката, че един сее, а друг жъне.
38. Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд.