22. Филип дойде и каза на Андрей; а Андрей и Филип казаха на Иисус.
23. А Иисус в отговор им каза: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.
24. Истина, истина ви казвам: ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод.
25. Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.
26. Ако служи някой на Мен, нека последва Мен; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мен, него ще почете Моят Отец.
27. Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от този час. Но за това дойдох до този час.
28. Отче, прослави Името Си. Тогава дойде глас от небето: И го прославих, и пак ще го прославя!
29. На това народът, който стоеше там, като чу, каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му говори.
30. Иисус в отговор каза: Този глас не дойде заради Мен, а заради вас.
31. Сега е съд на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.
32. И Аз, когато бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.
33. А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.
34. А множеството Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века; а Ти как казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е този Човешки Син?
35. Тогава Иисус им каза: Още малко време светлината е между вас. Ходете, докато имате светлината, за да не ви обхване тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива.
36. Докато имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете синове на светлината. Това изговори Иисус и си отиде, и се скри от тях.