10. А главните свещеници се наговориха да убият и Лазар,
11. защото поради него мнозина от юдеите отиваха и вярваха в Иисус.
12. На следващия ден едно голямо множество, което беше дошло на празника, като чуха, че Иисус идвал в Ерусалим,
13. взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осанна! Благословен, който иде в Господното Име, Царят на Израил!
14. А Иисус, като намери едно магаренце, го възседна, както е писано:
15. „Не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар идва, възседнал на магаренце.“
16. Учениците Му отначало не разбраха това; но когато Иисус се прослави, тогава си спомниха, че това беше писано за Него и че те Му сториха това.
17. А народът, който беше с Него, когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше.
18. По същата причина Го посрещна и множеството, защото чуха, че извършил това знамение.
19. Затова фарисеите казаха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.
20. А между онези, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.
21. Те отидоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине, искаме да видим Иисус.
22. Филип дойде и каза на Андрей; а Андрей и Филип казаха на Иисус.
23. А Иисус в отговор им каза: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.
24. Истина, истина ви казвам: ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод.
25. Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.