44. И умрелият излезе с ръце и крака, повити в саван, и лицето му увито с кърпа. Иисус им каза: Разповийте го и го оставете да си върви.
45. Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Иисус, повярваха в Него.
46. А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво беше извършил Иисус.
47. Затова главните свещеници и фарисеите свикаха Синедриона и казаха: Какво ще правим ние? Защото този Човек върши много знамения.
48. Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните ще дойдат и ще отнемат и страната ни, и народа ни.
49. А един от тях, Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете,
50. нито съобразявате, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ.
51. Това той не каза от себе си, а тъй като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Иисус ще умре за народа,
52. и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии деца.
53. И така, от онзи ден те се съветваха да Го убият.
54. Затова Иисус вече не ходеше открито между юдеите, а оттам отиде в една местност близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и там остана с учениците Си.
55. А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията се изкачиха в Ерусалим преди Пасхата, за да се очистят.