37. А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, който отвори очите на слепия, да направи така, че и този да не умре?
38. А Иисус, негодувайки пак в Себе Си, дойде на гроба. Беше пещера и на нея беше отърколен камък.
39. Иисус каза: Махнете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е мъртъв.
40. Иисус є каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?
41. Тогава те махнаха камъка. А Иисус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
42. Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш, но казах това заради множеството, което стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил.
43. Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!
44. И умрелият излезе с ръце и крака, повити в саван, и лицето му увито с кърпа. Иисус им каза: Разповийте го и го оставете да си върви.
45. Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Иисус, повярваха в Него.
46. А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво беше извършил Иисус.
47. Затова главните свещеници и фарисеите свикаха Синедриона и казаха: Какво ще правим ние? Защото този Човек върши много знамения.
48. Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните ще дойдат и ще отнемат и страната ни, и народа ни.
49. А един от тях, Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете,
50. нито съобразявате, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ.
51. Това той не каза от себе си, а тъй като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Иисус ще умре за народа,
52. и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии деца.