29. И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.
30. Иисус още не беше дошъл в града, а беше на мястото, където Го посрещна Марта.
31. А юдеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, я последваха, като мислеха, че отива на гроба да плаче там.
32. И така, Мария, като дойде там, където беше Иисус, и Го видя, падна пред краката Му и Му каза: Господи, да беше Ти тук, нямаше да умре брат ми.
33. Иисус, като я видя, че плаче, и че юдеите, които дойдоха с нея, плачат, възнегодува в духа Си и се смути.
34. И каза: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж.
35. Иисус се просълзи.
36. Тогава юдеите казаха: Виж колко го е обичал!
37. А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, който отвори очите на слепия, да направи така, че и този да не умре?
38. А Иисус, негодувайки пак в Себе Си, дойде на гроба. Беше пещера и на нея беше отърколен камък.
39. Иисус каза: Махнете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е мъртъв.
40. Иисус є каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?
41. Тогава те махнаха камъка. А Иисус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
42. Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш, но казах това заради множеството, което стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил.
43. Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!
44. И умрелият излезе с ръце и крака, повити в саван, и лицето му увито с кърпа. Иисус им каза: Разповийте го и го оставете да си върви.
45. Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Иисус, повярваха в Него.