9. И аз някога бях жив без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях;
10. и самата заповед, дадена за живот, ми се оказа за смърт.
11. Защото грехът, като използва възможността чрез заповедта, ме измами и ме умъртви чрез нея.
12. Така че законът е свят и заповедта – свята, справедлива и добра.
13. Тогава това ли, което е добро, стана смърт за мен? Да не бъде! Но грехът, за да се показва, че е грях, ми причини смърт чрез това добро нещо, така че чрез заповедта грехът да стане много по-греховен.
14. Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.
15. Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша.
16. Но ако върша това, което не искам, съм съгласен със закона, че е добър.
17. И така, сега вече не аз върша това, а грехът, който живее в мен.
18. Защото зная, че в мен, тоест в моята плът, не живее нищо добро; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.
19. Защото доброто, което желая, не върша; а злото, което не желая, него върша.
20. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мен.
21. И така, намирам такъв закон, че при мен, който желая да върша доброто, злото присъства.
22. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;
23. но в частите на тялото си виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под закона на греха, който е в частите ми.
24. Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?