5. Защото, когато бяхме в плътта, греховните страсти, които осъзнахме чрез закона, действаха в нашите телесни части, за да принасяме плод на смъртта.
6. Но сега ние сме освободени от закона, като умряхме за това, в което бяхме държани; така че да служим по новому, в Духа, а не по старому, по буквата.
7. Тогава какво да кажем? Законът грях ли е? Да не бъде! Но аз не бих познал греха, освен чрез закона; защото не бих знаел пожелание, ако законът не беше казал: „Не пожелавай.“
8. Но грехът, като използва възможността чрез заповедта, произведе в мен всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.
9. И аз някога бях жив без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях;
10. и самата заповед, дадена за живот, ми се оказа за смърт.
11. Защото грехът, като използва възможността чрез заповедта, ме измами и ме умъртви чрез нея.
12. Така че законът е свят и заповедта – свята, справедлива и добра.
13. Тогава това ли, което е добро, стана смърт за мен? Да не бъде! Но грехът, за да се показва, че е грях, ми причини смърт чрез това добро нещо, така че чрез заповедта грехът да стане много по-греховен.
14. Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.
15. Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша.
16. Но ако върша това, което не искам, съм съгласен със закона, че е добър.