1. Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си ти, който съдиш, защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.
2. А знаем, че Божият съд е според истината върху тези, които вършат такива работи.
3. И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш Божия съд, като вършиш и ти същото?
4. Или презираш богатството на Неговата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост те води към покаяние?
5. Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие справедливият съд на Бога,
6. който ще отплати на всекиго според делата му:
7. вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;
8. и гняв и негодувание на онези, които са себелюбиви и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;
9. скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло – първо на юдеина, после и на гърка;
10. а слава и почест, и мир на всеки, който върши добро – първо на юдеина, после и на гърка.
11. Понеже Бог не гледа на лице.