44. А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.
45. И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докато Той разпусне множеството.
46. И след като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли.
47. А като се свечери, корабът беше в средата на езерото, а Той – сам на сушата.
48. И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото вятърът им беше насрещен, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.
49. А те, като Го видяха да ходи по езерото, си помислиха, че е призрак, и извикаха;
50. защото всички Го видяха и се изплашиха. А Той веднага им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм. Не се бойте!
51. И влезе при тях в кораба и вятърът утихна. А те много се изумиха и учудиха в себе си,
52. защото не се бяха вразумили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло.
53. И като преминаха отвъд езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.
54. И когато излязоха от кораба, хората веднага Го познаха;
55. и се разтичаха по цялата онази околност и започнаха да носят болните на легла там, където чуеха, че се намирал Той.
56. И където и да влизаше, в села или в градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха те да се допрат поне до полите на дрехите Му. И колкото души се допираха, се изцеляваха.