глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16

Старият Завет

Новият Завет

Марко 6 Верен (VBG)

1. И Той излезе оттам и дойде в Своето родно място; и учениците Му Го следваха.

2. И когато дойде съботата, започна да поучава в синагогата. И мнозина, като Го слушаха, се чудеха и говореха: Откъде е на Този всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена, и какви са тези чудеса, извършени чрез ръцете Му?

3. Не е ли Той дърводелецът, син на Мария и брат на Яков, Йосия, Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук, между нас? И те се отвърнаха от Него.

4. А Иисус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своето родно място, сред своите роднини и в своя дом.

5. И не можеше да извърши там никакво чудо, освен че положи ръце на няколко болни и ги изцели.

6. И се чудеше на тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.

7. И като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове.

8. И им заповяда да не вземат нищо за из път освен една тояга – нито хляб, нито торба, нито пари в пояса;

9. а да се обуват със сандали. И каза: И не се обличайте с две дрехи.

10. И им каза: В която къща влезете, оставайте в нея, докато си тръгнете оттам.

11. И ако в някое място не ви приемат и не ви послушат, като излизате оттам, изтърсете праха изпод краката си като свидетелство против тях.

12. И те излязоха и проповядваха, че хората трябва да се покаят.

13. И изгонваха много демони и помазваха с масло мнозина болни, и ги изцеляваха.

14. И цар Ирод чу за Иисус, защото Името Му стана известно, и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действат чрез него.

15. А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк като един от пророците.

16. Но Ирод, като чу за Него, каза: Това е Йоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал.

17. Защото този Ирод беше изпратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница заради Иродиада, жената на брат си Филип, понеже я беше взел за жена.

18. Защото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш жената на брат си!

19. А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;

20. защото Ирод се страхуваше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.

21. И като дойде подходящ ден, когато Ирод даде вечеря за рождения си ден на големците си и на хилядниците, и на галилейските старейшини,

22. самата дъщеря на Иродиада влезе и танцува, и угоди на Ирод и на седящите с него; и царят каза на момичето: Искай от мен, каквото желаеш, и ще ти го дам!

23. И є се закле: Каквото и да поискаш от мен, ще ти дам, даже до половината на царството ми.

24. А тя излезе и каза на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител.

25. И начаса момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега на блюдо главата на Йоан Кръстител.

26. И царят много се наскърби, но пак заради клетвите си и заради седящите с него не пожела да є откаже.

27. И царят прати веднага един телохранител, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата

28. и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето, а момичето я даде на майка си.

29. А учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му, и го положиха в гробница.

30. И апостолите се събраха при Иисус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали.

31. И Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха, а те нямаха време даже да ядат.

32. И отидоха с кораба на уединено място насаме.

33. А като отиваха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха.

34. И Иисус, като излезе, видя едно голямо множество и ги съжали, защото бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща.

35. И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е безлюдно и вече е късно.

36. Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят хляб, защото нямат нищо за ядене.

37. А Той в отговор им каза: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста динария и да им дадем да ядат?

38. А Той им каза: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби.

39. И им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева.

40. И те насядаха в редици – по сто и по петдесет.

41. И като взе петте хляба и двете риби, Иисус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да ги слагат пред тях; и двете риби раздели на всичките.

42. И всичките ядоха и се наситиха.

43. И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи, а така също и от рибите.

44. А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.

45. И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докато Той разпусне множеството.

46. И след като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли.

47. А като се свечери, корабът беше в средата на езерото, а Той – сам на сушата.

48. И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото вятърът им беше насрещен, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

49. А те, като Го видяха да ходи по езерото, си помислиха, че е призрак, и извикаха;

50. защото всички Го видяха и се изплашиха. А Той веднага им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм. Не се бойте!

51. И влезе при тях в кораба и вятърът утихна. А те много се изумиха и учудиха в себе си,

52. защото не се бяха вразумили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло.

53. И като преминаха отвъд езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.

54. И когато излязоха от кораба, хората веднага Го познаха;

55. и се разтичаха по цялата онази околност и започнаха да носят болните на легла там, където чуеха, че се намирал Той.

56. И където и да влизаше, в села или в градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха те да се допрат поне до полите на дрехите Му. И колкото души се допираха, се изцеляваха.