31. И Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха, а те нямаха време даже да ядат.
32. И отидоха с кораба на уединено място насаме.
33. А като отиваха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха.
34. И Иисус, като излезе, видя едно голямо множество и ги съжали, защото бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща.
35. И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е безлюдно и вече е късно.
36. Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят хляб, защото нямат нищо за ядене.
37. А Той в отговор им каза: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста динария и да им дадем да ядат?
38. А Той им каза: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби.
39. И им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева.
40. И те насядаха в редици – по сто и по петдесет.