27. и спи, и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае.
28. Защото земята сама си произвежда: първо стрък, после клас, а след това – пълно зърно в класа.
29. А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жетва.
30. Каза още: С какво да сравним Божието царство или с каква притча да го представим?
31. То прилича на синапено зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята.
32. Но когато се посее, расте и става по-голямо от всички стръкове, и пуска големи клони, така че небесните птици могат да се подслонят под сянката му.
33. И с много такива притчи им говореше словото, както можеха да слушат.
34. А без притча не им говореше, но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.
35. И в същия ден, когато се свечери, Иисус им каза: Да минем на отвъдната страна.
36. И като разпуснаха множеството, Го взеха със себе си в кораба, както беше; и имаше и други кораби с Него.
37. И се надигна голяма ветрена буря; и вълните се нахвърляха върху кораба, така че корабът вече се пълнеше с вода.
38. А Той беше на задната част, заспал на възглавница. И те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?
39. А Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.
40. И Той им каза: Защо сте страхливи? Как, нямате ли вяра?
41. И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът и езерото Му се покоряват?