1. И пак започна да поучава край езерото. И при Него се събра едно твърде голямо множество, така че Той се качи в един кораб и седеше на езерото, а цялото множество беше на сушата край езерото.
2. И ги поучаваше много с притчи и им казваше в поучението Си:
3. Слушайте! Ето, сеячът излезе да сее.
4. И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.
5. Други паднаха на каменисто място, където нямаше много пръст; и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва,
6. а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7. А други паднаха между тръни; и тръните пораснаха и ги задушиха, и не дадоха плод.
8. А други паднаха на добра земя; и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха – кое тридесет, кое шестдесет, а кое сто.
9. И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.
10. И когато остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
11. И Той им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи;
12. така че "гледащи да гледат, а да не виждат; и слушащи да слушат, а да не разбират; да не би да се обърнат и да им се прости (грехът)".
13. И им каза: Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всичките притчи?
14. Сеячът сее словото.
15. А онези край пътя, където се сее словото, са тези, които чуват, но Сатана веднага идва и грабва посятото в тях слово.
16. Също и посятото на каменистите места са тези, които, като чуят словото, веднага с радост го приемат;
17. нямат обаче корен в себе си, а са кратковременни; после, когато настане напаст или гонение заради словото, веднага отпадат1.
18. Посятото между тръните са други. Те са онези, които са слушали словото,
19. но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото и то става безплодно.
20. А посятото на добра земя са тези, които слушат словото, приемат го и дават плод – тридесет, шестдесет и стократно.
21. И им каза: Затова ли се донася светилото – за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли за това – да го поставят на светилника?
22. Защото няма нищо тайно, което да не стане явно, нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве.
23. Ако има някой уши да слуша, нека слуша.
24. Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави.
25. Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
26. И каза: Божието царство е както когато човек хвърли семе в земята;
27. и спи, и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае.
28. Защото земята сама си произвежда: първо стрък, после клас, а след това – пълно зърно в класа.
29. А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жетва.
30. Каза още: С какво да сравним Божието царство или с каква притча да го представим?
31. То прилича на синапено зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята.
32. Но когато се посее, расте и става по-голямо от всички стръкове, и пуска големи клони, така че небесните птици могат да се подслонят под сянката му.
33. И с много такива притчи им говореше словото, както можеха да слушат.
34. А без притча не им говореше, но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.
35. И в същия ден, когато се свечери, Иисус им каза: Да минем на отвъдната страна.
36. И като разпуснаха множеството, Го взеха със себе си в кораба, както беше; и имаше и други кораби с Него.
37. И се надигна голяма ветрена буря; и вълните се нахвърляха върху кораба, така че корабът вече се пълнеше с вода.
38. А Той беше на задната част, заспал на възглавница. И те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?
39. А Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.
40. И Той им каза: Защо сте страхливи? Как, нямате ли вяра?
41. И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът и езерото Му се покоряват?