18. Посятото между тръните са други. Те са онези, които са слушали словото,
19. но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото и то става безплодно.
20. А посятото на добра земя са тези, които слушат словото, приемат го и дават плод – тридесет, шестдесет и стократно.
21. И им каза: Затова ли се донася светилото – за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли за това – да го поставят на светилника?
22. Защото няма нищо тайно, което да не стане явно, нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве.
23. Ако има някой уши да слуша, нека слуша.
24. Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави.
25. Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
26. И каза: Божието царство е както когато човек хвърли семе в земята;
27. и спи, и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае.
28. Защото земята сама си произвежда: първо стрък, после клас, а след това – пълно зърно в класа.
29. А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жетва.
30. Каза още: С какво да сравним Божието царство или с каква притча да го представим?
31. То прилича на синапено зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята.
32. Но когато се посее, расте и става по-голямо от всички стръкове, и пуска големи клони, така че небесните птици могат да се подслонят под сянката му.
33. И с много такива притчи им говореше словото, както можеха да слушат.
34. А без притча не им говореше, но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.