9. Понеже и той, и всички, които бяха с него, бяха смаяни от улова на рибите, които хванаха,
10. а така също и Яков и Йоан, синовете на Зеведей, които бяха съдружници на Симон. А Иисус каза на Симон: Не се бой. Отсега нататък хора ще ловиш.
11. И като изтеглиха корабите на сушата, оставиха всичко и Го последваха.
12. И когато беше в един от градовете, ето, един човек, болен целият от проказа, като видя Иисус, падна на лицето си и Му се помоли, казвайки: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.
13. А Той простря ръка и се допря до него, и каза: Искам, бъди очистен. И веднага проказата го остави.
14. И Той му заръча да не казва на никого за това: Но за свидетелство на тях, иди и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си, както е заповядал Мойсей.
15. Но вестта за Него се разнасяше още повече и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си.
16. А Той се оттегляше в пустините и се молеше.
17. И през един от тези дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим. И сила от Господа беше с Него, за да изцелява.
18. И ето, едни мъже донесоха на постелка един човек, който беше парализиран, и се опитаха да го внесат вътре и да го сложат пред Него.
19. Но понеже не намериха откъде да го внесат вътре заради множеството, се качиха на покрива и през керемидите го спуснаха с постелката на средата пред Иисус.
20. А Той, като видя вярата им, каза: Човече, прощават ти се греховете.
21. Тогава книжниците и фарисеите започнаха да се питат, като казваха: Кой е Този, който богохулства? Кой може да прощава грехове, освен единствено Бог?