29. Но те Го принуждаваха, като казваха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да отседне с тях.
30. И когато седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи и им го даде.
31. Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; но Той стана невидим за тях.
32. И те си казаха един на друг: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията?
33. И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,
34. да казват: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон.
35. А те разказаха за случилото се по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
36. И когато говореха за това, Сам Иисус застана между тях и им каза: Мир вам!
37. А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
38. И Той им каза: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?
39. Погледнете ръцете Ми и краката Ми – че Аз съм същият; попипайте Ме и вижте, защото духът няма плът и кости, както виждате, че Аз имам.